Позволи ми да остана със спомена сама.
Позволи ми да изплача болката сега.
Позволи ми да не мразя, макар това да искаш ти.
Къде си ти сега, не зная, така поиска ти.
По-силна ли аз станах - не зная,
по-тъжна съм (уви!) след края.
И малко помъдряла от толкоз самота.
Ти, обич закъсняла, ненавременна - ела!
След ден, година или две
аз ще те чакам.
Ти ела.