Позволи ми да остана със спомена сама.
Позволи ми да изплача болката сега.
Позволи ми да не мразя, макар това да искаш ти.
Къде си ти сега, не зная, така поиска ти.
По-силна ли аз станах - не зная,
по-тъжна съм (уви!) след края.
И малко помъдряла от толкоз самота.
Ти, обич закъсняла, ненавременна - ела!
След ден, година или две
аз ще те чакам.
Ти ела.
© Росица Малчева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
