Ела!
Ела при мен и оцвети дъгата,
до кръв целувай устните ми жадни!
Небето ще заплаче - без отплата
да напои в косите сухите корали.
Стигни до мен без знаци, без посока,
с въздишки гълъбови долети,
от дрипавата вяра стъквам огън,
надеждата жигосвам - да не спи.
Със устни, посинели от молитви,
със изгрева подхвърляме си чоп,
от стряхата ми гълъб сънен литна,
ако го видиш - махай му на автостоп.
Ела при мен - да оцветим дъгата,
безкръвните ни устни да възкръснат!
И няма да заплача, а в отплата
ще тръгна с теб сред гълъбови кръстове.
© Даниела All rights reserved.
!!!
