Ела при мен и оцвети дъгата,
до кръв целувай устните ми жадни!
Небето ще заплаче - без отплата
да напои в косите сухите корали.
Стигни до мен без знаци, без посока,
с въздишки гълъбови долети,
от дрипавата вяра стъквам огън,
надеждата жигосвам - да не спи.
Със устни, посинели от молитви,
със изгрева подхвърляме си чоп,
от стряхата ми гълъб сънен литна,
ако го видиш - махай му на автостоп. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up