Ела!
Ела!
Галена от морския бриз... Край кораба стар...
Нежна, със седефени устни...
Поглед отправям все към онзи фар,
с надежда от там някой да дойде...
... и за него те да са вкусни...
Ела! За теб ще бъда мида бяла,
с черупка сребриста... Сладко ще ти шептя...
Едва бисери и сълзи проляла...
Своята перла ще ти родя...
Ще дойдеш... Душата ми е струна нежна...
А тялото ми - гъвкав лък...
Соната дари ми вълшебна...!
Ти свири... аз ще слушам без дъх!
В косите ми тюркоазени,
на морска сирена... Или в мойта раковина...
Остави сърцето си, и моето... там ще бъдат предпазени...
Чак докато не дойде залезът, докато не си замина...
До тогава край шелфа лазурен...
На моя бряг остани!
От приливите и отливите обрулен...
Дори и Любовта при нас, ако искаш, покани...
© Андреа Емилова All rights reserved.
