Ела...
Не знам къде си. Спрях да търся вече.
Оставям те да дойдеш, ако трябва.
Наскитах се. Животът ме повлече
и да обичам вечно ми убягва...
За първата любов долита спомен -
остана летен бриз и морска пяна,
след втората - приятел в свят огромен,
след третата - една дълбока рана.
Научих се да бъда като камък -
да чувствам, да се боря... да си тръгвам...
Понесох думи тежки и измами.
Не съжалих... а просто се обърнах.
Къде е днес? Не знам, но и не питам.
Дано живее весел и честит.
По малко явно тримата обичам,
но никого напълно, ни за миг.
***
Дочух те май... изглежда ме намираш...!
Въжето на врата ми се отпуска...
Ела, Любов! Не искам да умираш!
Да си отида само не допускай!
© Любимата All rights reserved.
