Ела...

Mar 21, 2013, 9:17 AM

Poetry » Love

507 0 2

Не знам къде си. Спрях да търся вече.
Оставям те да дойдеш, ако трябва.
Наскитах се. Животът ме повлече
и да обичам вечно ми убягва...

За първата любов долита спомен -
остана летен бриз и морска пяна,
след втората - приятел в свят огромен,
след третата - една дълбока рана.

Научих се да бъда като камък -
да чувствам, да се боря... да си тръгвам...
Понесох думи тежки и измами.
Не съжалих... а просто се обърнах.

Къде е днес? Не знам, но и не питам.
Дано живее весел и честит.
По малко явно тримата обичам,
но никого напълно, ни за миг.

***

Дочух те май... изглежда ме намираш...!
Въжето на врата ми се отпуска...
Ела, Любов! Не искам да умираш!
Да си отида само не допускай!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

rumiana (Румяна )

2013-03-21T17:18:05+02:00

По-добре не би могло да се опише това познато чувство!Поздрав!
anjambman (Анжамбман Анапестов)

2013-03-21T10:59:46+02:00

!!*