Със теб светът ми отново се роди
в една усмивка някъде забравена.
Любовен лъч в сърцето си ми ти,
от обичта ти радостта ми е създадена.
Със утрото мечтая всеки ден,
а споменът във вчера се превърна.
Ела да гониш вятъра със мен.
(Сърцето нова страница отгърна).
Гори във мен със песен на цигулка,
обичай всеки навик и недъг.
В едно със полъха от вятърната люлка
Любовта и мен върти във кръг.
© Пламена Добрева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
