Със теб светът ми отново се роди
в една усмивка някъде забравена.
Любовен лъч в сърцето си ми ти,
от обичта ти радостта ми е създадена.
Със утрото мечтая всеки ден,
а споменът във вчера се превърна.
Ела да гониш вятъра със мен.
(Сърцето нова страница отгърна).
Гори във мен със песен на цигулка,
обичай всеки навик и недъг.
В едно със полъха от вятърната люлка
Любовта и мен върти във кръг.
© Пламена Добрева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
