Ела до мен във ранно утро!
Изгрей!
Усмивка топла ми дари!
Докосвай ме с ръце-лъчи!
Гали!
В сърцето ми огньове буйни запали!
Ела до мен във късна вечер!
Изгрей!
Усмивка-сребърен копнеж дари!
Докосвай ме със дива нежност!
Гори!
Пътека лунна по тялото ми сътвори!
© Антония All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
