Ела и ме обичай! (С благодарност към mariniki!)
Вдъхновено от mariniki (Магдалена Костадинова) и нейния стих „Като за последно".
Магинка, взех цял ред („Моля те, ела и ме обичай") от твоя великолепен стих и вярвам, че няма да ми се разсърдиш:). Благодаря ти от цялото си сърце за добротата и прекрасните, зареждащи стихове!
Моля те, ела и ме обичай!
Не виждаш ли в очите ми звездите?
Тъй нежно те проблясват в злака
и жадно твойте ласки чакат.
Усещам ли те, грея във нощта!
Забравям впита болка и тъга.
Искра надежда грабвам свята.
Летя като светулка в мрака.
Не чуя ли гласа ти кадифен,
помръквам... стъмва се у мен.
Повяхва нежното кокиче
във погледа ми тъй обичан...
Нощ непрогледна е и зима
посипва сняг и студ невинен...
Коя съм? И защо така
без жал покрива ме леда?
Въпросите оплитат бавно
цвета на бялото в мъглата.
Навежда то главичка малка,
не сетило днес обич сладка.
И няма е устата. Празна.
Свещта ми тихичко угасва...
Звездица пламва във сърцето,
за да огрее тя небето.
09.01.2007
© Криси All rights reserved.
