Nov 15, 2008, 9:48 PM

Ела и ме спаси

Poetry

1.6K 0 0

Ела и ме спаси от тази болка!
Ела и ме спаси от самотата!
Ти си този, който може да ме спаси.
Ти, единствен ти!

Знаеш това, нали?
Моля те, заради това, което бяхме,
ела и ме спаси...
Ти си моето спасение!

Но защо не идваш? Защо?
Заради нея... Какво ти е дала тя,

с какво е заслужила любовта ти?
Остави ме тук, сама, обзета от самота!

Остави ме сама, без капка съжаление!
Отиде с нея! Колко тъжна съм,
само студеният вятър е до мен сега!
Върни се...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0