Хайде ела ми стихче на ушето,
че Слънцето доведе пролетта.
Да разбудиш в моята душа детето,
през очите детски, по - пъстър е света.
С палитра от цветовете на дъгата,
рисува Слънцето по поляни и гори,
събужда То с Любов от сън душата,
грейват ни в очите надежди и мечти.
И всичко е по детски леко,
обгърне ли ни пролетната Светлина,
прелетните птици от далеко
завърнат ли се, даряват ни крила.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
