Jun 13, 2006, 11:07 PM

ЕЛА, ОТВЕДИ МЕ...

  Poetry
1.1K 0 8
           Ела, отведи ме...


Целувай без думи - така - мълчаливо...
в тишината на ласки сега потопи ме,
докосвай ме плахо - така - боязлизо,
с треперещи ръце, ела, прегърни ме...

Изгаряй ме с поглед, уж срамежливо,
с очи като факли сега запали ме,
пожелай ме с усмивка, уж закачлива,
по лунна пътека... ела, отведи ме...


07.04.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...