Eла пак
И тази нощ ти пак дойде.
Приседна някак отстрани.
Със поглед молещ на дете
ти казах: Остани.
Мълчиш.Ти винаги мълчиш.
Докосваш устните ми вече.
Ръката ми за миг държиш
и се отдръпваш неизречен.
Не плачеш.Плача аз.
Желая те, а тишината
напомня ми отново пак
за себе си и самотата.
Тъжим.И въздухът ридае.
И стаята ми скромна пари.
Надигаш се.А твоята цигара
остана в мрака да догаря.
Бутилката от вино недопито
прибирам бързо в шкафа.
Замина си.
След време пак ще го опитаме.
Ела при мен, ще чакам.
Тогаз трапеза ще ти сложа
от прошка и омайно биле,
за да останеш малко повече
и чак на сутринта да си отидеш.
Приседна някак отстрани.
Със поглед молещ на дете
ти казах: Остани.
Мълчиш.Ти винаги мълчиш.
Докосваш устните ми вече.
Ръката ми за миг държиш
и се отдръпваш неизречен.
Не плачеш.Плача аз.
Желая те, а тишината
напомня ми отново пак
за себе си и самотата.
Тъжим.И въздухът ридае.
И стаята ми скромна пари.
Надигаш се.А твоята цигара
остана в мрака да догаря.
Бутилката от вино недопито
прибирам бързо в шкафа.
Замина си.
След време пак ще го опитаме.
Ела при мен, ще чакам.
Тогаз трапеза ще ти сложа
от прошка и омайно биле,
за да останеш малко повече
и чак на сутринта да си отидеш.
© Дарина All rights reserved.
