Ела с мен в моя свят несъвършен.

Мини през прага, аз ще кажа добър ден.

Протегни ръка, не се плаши.

Бъди за ден сляпа, всичко видяно забрави,

бъди моята птица в свят без прегради и стени,

да изчезнем в празнината, която ни дели.

Да се изгубим и да бъдем заедно в морето от илюзии, от които се нуждаем.

Като заседнал кит в плитчини,

умиращ на брега, очакващ прилива, студените вълни.

Ела с мен в моя свят обикновен,

мини през прага бетонов и студен.

Бъди за ден сляпа, моята птица ти бъди,

дори крила да нямаш, в съня си всеки може да лети.

Протегни ръка, не се плаши,

нека бъдем заедно, самотата ме руши.

Прегърни ме,

усещаш ли как сърцето ми тупти,

желая, целувайки врата ти, да се изгубя в твоите коси,

бъди моя, аз ще бъда твой,

поне за ден илюзията ще издържи.

Протегни ръка, не се плаши,

бъди за ден сляпа, всичко видяно забрави,

бъди моята птица, пърхаща в кафеза от мечти.