Feb 4, 2006, 10:51 PM

ЕЛА СИНЕВА!

  Poetry
1K 0 7



ЕЛА СИНЕВА


Когато самотата започне да радва

Когато лишен от желания, дори не мечтаеш

Когато слънце огрее, а ти не усещаш земята

Когато птиче запее, а в тебе трепти тишината

Когато приятел оставиш с недоизказани слова

Когато мисъл проблесне, а ти я пропуснеш така

Когато апатия гони изкъсо твоята душа

Ти разкъсай веригите мерзки - скочи

Разцепи тишината- кажи: "Аз живея тук и сега,

Аз ще подчиня моята съдба,

Аз ще прекрача вашите заспали тела"

И с песен бодра на уста, запей: "Ела синева!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Коев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...