Кажи ми, кажи,
бедни народе,
защо се сам в робска
люлка люлееш.
Пенсия ли имаш
или заплата.
С хляба едничък
само живееш.
Млади се палят,
старци се бесят,
плачат децата.
А правителствата твои
трупат парата.
Где е на Левски
гласът бунтовен.
Знамето где е
на Караджата.
Стига си мълчал,
робски народе.
Скачай де си спасиш
поне душата.
© Лиляна Стаматова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
