Електрошок
Електрическата мрежа
във квартала остаря.
Всеки тука е невежа
и без пукната пара!
Дрехи втора употреба
носим – кърпим ги дори!
Все не ни достига хлеба!
Тъй Земята се върти...
Спряха два енергоблока
в АЕЦ! Тъмно е навън.
И така поскъпна тока,
че останахме без сън!
Тъжно жиците се люшкат
над квартала притеснен!
Някъде мъждука крушка...
Дръпват шалтера през ден!
Станипишев пък – съседа –
взе, че го удари ток:
по-оптимистично гледа,
треснат от електрошок!
Грейнал, срещна ме и рече:
"Да си купим агрегат!
Мощност трябва ни, човече –
няма връщане назад!
Няма да сме голи, боси,
да припадаме от глад!
Светлина навред ще носи
нашичкият агрегат!
Ще изнасяме в чужбина
ток – изгоден вариант!
Сбрал съм подписи дузина,
я стани и ти гарант!
Кредит дава всяка банка!
А решим ли тоз въпрос,
ти след трийсет годин′, Ванка,
ще си енергиен бос!"...
Станипишев всьо разбира,
в енергетиката вещ,
но кварталът банкрутира!
Вкъщи вечер паля свещ.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
