Mar 22, 2007, 7:49 PM

ЕНТУСИАЗНО

  Poetry
610 0 4
 ЕНТУСИАЗНО

         /до безобразност/

Други песни ще пееш, приятелю:
нощна класика в сън несънуван.
И прекрасни, ръцете мечтателни,
ще разстилат пуха прелюбуван...

Ех, след време... и песните стихнали
луди дремват под мека завивка.
И крилата във нас са утихнали,
и се галим дори със усмивка.

Колко пъти кълнеш се във вятъра?
Хвърчилата превземат безкрая му
и любуваш се мълком пред шатъра
на красива и дивна омая.

Все не стигаш до своето ложе
и препъва те нещо измислено.
Колко трудно е, не, невъзможно е
ТЯ да бъде и твоята истина!




Не смятам да крещя! :)
Усмихни ми се поне...

22.03.2007год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...