Еньовденска мистерия
Сред билките, сред шепота, сред здрача
очаквам Еньовден в нескрит покой.
Най-бялата бреза кове кълвачът:
"Отново твой е той, отново твой..."
Издигат се сред светли звездопади
уханните, притихнали липи.
Надявам се, че пак кръвта ми млада
във самодивска доба ще кипи.
Танцувайки по нощните поляни,
магии ще забърквам с ясен глас.
"Дано и в бъдещето да останат
след нас екстаз, любов и буйна страст."
Припявам и съзнавам, че съм ничия
и нечия съм – вкупом с нрава див.
Обръгнала към чужди безразличия,
усещам, че животът е красив
сред билките и шепота, и здрача,
на Еньовден в могъщия покой.
Най-бялата бреза кове кълвачът
и зная: той наистина е мой!
© Елия All rights reserved.
