Jan 24, 2012, 6:21 PM

Епиграми

  Poetry
1.2K 0 22

1

Не ми отиват ваш'те  епитети

и с мен не се сравнявайте, лаици.

Далеко съм от мъртвите поети,

а вие сте с прехапани езици.

 

2

Не съм Тома, не съм и Гавраил.

И с Дявала съм в спор задочен.

На лицемерите не станах мил,

и за това със пръст ме сочат.

 

3

В казана съм. Със разни твари

споделям своя оптимизъм,

а те, на никого другари,

се давят във антагонизъм.

 

 

4

Мяра според мяра - стих за стих.

Заблудата е чувство сладко.

Аз нищо поетично не открих,

а за проза ми е малко кратко.

 

5

Айде да не си мериме  гегите,

бедни писачо на ялови строфи.

По-голям ми е Х-са и омегите,

а ти си с вече прорасли картофи.



 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хаха,Пожаров, къде отиде "малоумника" от коментара ти?
    Много "мъжко"...да си редактираш коментарите...
  • Целувам ръка и се прекланям пред красотата на словото... и го правя винаги, независимо чие е...
  • Никога не се коментира коментар, Андромаха - или жената с 5-те възрасти. Това не е пазар, а литературен сайт. Пиши какво мислиш за творбите на Никифоров, а не да обсъждаш моята личност. Позьорството е твоя запазена марка, оплюването на творци, които не те хвалят - твоя професия. Извини ме, Никифоров, че използвах драгоценната ти страница, за да обясня на Белла неща, които управата на сайта всеки ден напомня. Успех на всички! Лека вечер. Ивайло Терзийски
  • Хм... заслужава си да се връща човек и при такива творби...
    Прочетох с удоволствие... коментара на Барона... очевидна разлика с XXXL...
    Класата си е класа...
    Пожелавам и аз на автора успех и благороден хъс!
    Благороднo...
  • Учудващо самочувствие, Терзийски, за човек, който твори...конфекция...
    Чудно, как определени хора само, определят гнева, като злоба и жлъч...
    ...и то такива, с претенции да владеят инстументариума на словото...
    Но...Свят широк...и шарен...на който както му е удобно...

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...