Nov 11, 2012, 10:12 PM

Епитаф

  Poetry » Other
805 0 1

Епитаф

 

"Да живееш означава да се бориш:

робът за свобода, 

свободният за съвършенство."

 

Когато си тръгна някога от света,

не мислете за мен като за умрял.

Когато си тръгна някога от света,

мислете за мен като за

белия вълк - странникът,

тичащ в мистичната нощ.

Някога... когато.

 

Ванко Николов (Starkmaster) 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванко Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...