Feb 21, 2009, 2:47 PM

Епоха

  Poetry » Civic
1.2K 0 7

    ЕПОХА

 

  Една епоха със далечна епопея,
  ограбена от хиляди небрежности,
  лишена даже в онзи миг
  на светла истина
  от истинските ценности.

 

  Една епоха потънала във сляпа слава
  продаде ни измамна корист,
  удави ни в безнадеждната забрава,
  погребвайки лъжа и истина в едно.

 

  Една епоха убиваща и тез,
  които я обичаха,
  и тез, които мразеха я днес.
  Чия епоха търсехме за себе си,
  на дявола продала нашата чест?!

 

  Да! Таз епоха
  превръща се във свята епопея.
  Тя хиляди страдания роди
  и хилядите стонове на жадни
  отекват нейде в грозните й дълбини.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Миладинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...