Семе върху топлите гърди,
усмивка ясна в меките очи,
а аз - смирен и кротък вече -
целувам те разтърсващо и нежно
и щастието е меко, безметежно.
След края на красивата игра
ти мила си, а аз - небрежен,
моментът е тъй лек и нежен,
че чак се муси вярната Съдба.
Тя иска дан за всичко мило,
но ти си по-добра от нея
и за гласът й - тежест и светило,
аз съм готов да оглушея.
© Нико Ников All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
