Sep 12, 2008, 11:59 PM

Есен

  Poetry
2.2K 0 27

Цяла година,

а само за малко есен...

Смокинята -

кога ще я видиш такава:

топли, уморени листа.

Светлината -

кадифе и покой,

докосвам с края на пръстите

Въздухът -

златни нишки,

паешка стълба към Слънцето,

мечта за път.

Тополите -

най-жълтото жълто,

тръпчиво-сладко ухание.

Дишам...

Димът

по дворовете,

малки клади от лятото

очите ми стоплят.

Земята

лятно-есенна,

чака снега...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Щедра есенна Земя, щедър стих!!! Страхотна образност, Враничке! Много ти прегръдки!
  • Прекрасен стих,Марги!!!Поздрав и от мен!!!
  • Утихват
    някак си страстите
    в кехлибара
    на гроздето…
    смирява се
    някак си слънцето
    на дюлите
    в жълтото…

    но кипне ли
    ширата
    от радост
    във бъчвите...
    нектар
    от нежни ухания
    на есента
    по бедрата
    отново потича...

    твоето...и моето време...с обич...
  • бъди жива и здрава Вранке...
    и ни радвай!
  • Зная вече ,че това е твоят сезон, а ти знаеш моето мнение по въпроса.Зем.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...