Огледални залези
птици отлитащи в небесата
Късчета тъга
сред блестящо вечерно сребро
Старинно огледало
скрило сърце разкъсано, кървящо
в малка хладна длан.
Сълзите – перли на скръбта
бледи скъпоценности на самотата
Есента – пурпурна и златна
отне душата на листата
Мечтите отнесоха
птиците, отлитащи на юг.
© Нимфаеа Алба All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
