Есен е, есен е. Песенно
пада приспивно дъждът.
В мъртви пространства понесени,
листи безумни кръжат.
Мъгла сивее унесено -
поляните я държат.
Ехото глъхне обесено.
Голи дървета тъжат.
Есен е, чуваш ли , есен е.
Кратките дни ни тежат.
Чувствата някой отнесе ни.
И ни разделя дъждът.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
