Есен...
Денят ли окъся,
че рано се смрачава?...
Животът занемя
без птичата гълчава...
И дрипави мъгли
из пътищата просят...
„Какво не сме могли
да свършим?”- е Въпросът...
А отговорът сам
се блъска из мъглата,
но аз поне, не знам
за път към него кратък...
И в късия си ден
изместваме в нощите
животът си, освен
разгула на мечтите...
... „Да бъдем или не!...”-
дори не ни тревожи,
понеже знаем, че
и двете са възможни...
Коста Качев
14.09.2013.
© Коста Качев All rights reserved.
Другото все някой ще го свърши.Както казват "за всичко си има хора",но поети като вас са малко!Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
