Есен...
Денят ли окъся,
че рано се смрачава?...
Животът занемя
без птичата гълчава...
И дрипави мъгли
из пътищата просят...
„Какво не сме могли
да свършим?”- е Въпросът...
А отговорът сам
се блъска из мъглата,
но аз поне, не знам
за път към него кратък...
И в късия си ден
изместваме в нощите
животът си, освен
разгула на мечтите...
... „Да бъдем или не!...”-
дори не ни тревожи,
понеже знаем, че
и двете са възможни...
Коста Качев
14.09.2013.
© Коста Качев All rights reserved.
Другото все някой ще го свърши.Както казват "за всичко си има хора",но поети като вас са малко!Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
