Задъхано от бързане,
от лято и море,
днес слънцето сред клоните
опита да се спре.
Листата го затулиха,
зашушнаха от страст.
И радостно припламнаха
под неговата власт.
Във жълто и оранжево,
и в охра, и в кармин,
със цвят на юнски плажове
и с нежност на рубин
Горещо беше слънцето,
проблесна над света.
Под булото на залеза,
разцъфна есента.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
