Жълти листа разпилени,
мокри алеи след дъжд,
сякаш са късно знамение,
че есен дойде изведнъж.
Ябълки златни се ронят,
люлеят се круши зелени,
а ние часовникът гоним,
по своему отчуждени.
Защото лошо предчувствие
е обзело всеки от нас.
Скръбното слънце напуска ни,
за да ни хване бездушният мраз.
2000
© РоузМадърColdRevenge All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
