Есен
Земята пак покрита с листа,
а слънцето унило се разхожда
небето е окъпано в облаци сега
и вятър духа, и косатата ти разрошва.
На твоето лице отново слънце грее
усмихваш се доволна и щастлива,
есен е и есента ни пее
песен за морето диво,
което се бунтува в прибоя, че зима идва,
а аз се радвам, че до мен си и си моя,
за мен света върти се.
А ти притихнала до мен, на рамото ми сгушена
в небето вперила очи, се радваш ти на този миг уютен
И не е важно, че е есен животът е красив,
когато си с любим човек сред птича песен в парка и любовта те прави жив.
© Георги Пенчев All rights reserved.
The work is a contestant:
