Jan 22, 2007, 8:51 AM
Есен
Есента приближава. По всичко личи -
по среброто в косите, по първите бръчки,
по заспалия огън във твоите очи,
по усмивката вяла и погледа смръщен.
Есента е наблизо. Какво от това?
Не премина животът ни скучен и празен,
още имаме тяло, сърце и глава,
още лудо обичаме, яростно мразим...
Есента ни докосна. За миг заболя.
Вятър вече не пее в косите ни сиви.
И какво от това, че снегът заваля?
И през зимата можем да бъдем щастливи.
по среброто в косите, по първите бръчки,
по заспалия огън във твоите очи,
по усмивката вяла и погледа смръщен.
Есента е наблизо. Какво от това?
Не премина животът ни скучен и празен,
още имаме тяло, сърце и глава,
още лудо обичаме, яростно мразим...
Есента ни докосна. За миг заболя.
Вятър вече не пее в косите ни сиви.
И какво от това, че снегът заваля?
И през зимата можем да бъдем щастливи.
© Нели Вангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много красиво стихотворение,мамо!Но ти все още си далеч от твоята есен ... едва навлизаш в лятото
-
Стихът ти е великолепен!
-
И това ми хареса!Поздрав!
-
Права си!!! За щастието няма сезони!!!
Поздрави, Нели!!!!
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
И макар да започва с тъга, финала е Оптимистичен!
Браво, Нели!