Съблечи с нежност моята напрегната душа,
с мили думи стопли неспокойната ми мисъл...
Вътрешния ми свят трепери като лист през есента,
вятър бурно спомени разпръсва над моята глава,
обзета съм от мисълта - потайна...
Ела и ме накарай да политна с теб в забравата на любовта,
там сред топлина и слънчев лъч край небесата,
с теб ще е най-добре за сърцето ми - разкъсано на две,
разпръснато навред от есенния вятър...
Косата ми трепери,
копнее за ласка от нежната ръка,
а не от удара на несправедливостта... ...