Есен е...
Съблечи с нежност моята напрегната душа,
с мили думи стопли неспокойната ми мисъл...
Вътрешния ми свят трепери като лист през есента,
вятър бурно спомени разпръсва над моята глава,
обзета съм от мисълта - потайна...
Ела и ме накарай да политна с теб в забравата на любовта,
там сред топлина и слънчев лъч край небесата,
с теб ще е най-добре за сърцето ми - разкъсано на две,
разпръснато навред от есенния вятър...
Косата ми трепери,
копнее за ласка от нежната ръка,
а не от удара на несправедливостта...
Есенен ден е днес,
вали - малки капки, пропити от сълзи, се свличат от Рая,
а аз се губя сред тях,
като малка птичка без криле,
без шанс за пореден полет над тъгата...
Верният път ще ми посочиш,
с плавни стъпки,
с топлота...
© Зузка All rights reserved.
