Dec 3, 2007, 10:33 AM

Есен е... 

  Poetry » Love
937 0 15
 

Съблечи с нежност моята напрегната душа,

с мили думи стопли неспокойната ми мисъл...

Вътрешния ми свят трепери като лист през есента,

вятър бурно  спомени разпръсва над моята глава,

обзета съм от мисълта - потайна...

Ела и ме накарай да политна с теб в забравата на любовта,

там сред топлина и слънчев лъч край небесата,

с теб ще е най-добре за сърцето ми - разкъсано на две,

разпръснато навред от есенния вятър...

Косата ми трепери,

копнее за ласка от нежната ръка,

а не от удара на несправедливостта...

Есенен ден е днес,

вали - малки капки, пропити от сълзи, се свличат от Рая,

а аз се губя сред тях,

като малка птичка без криле,

без шанс за пореден полет над тъгата...

Верният път ще ми посочиш,

с плавни стъпки,

с топлота...

 

© Зузка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??