Есен с пролетна душа
Вървя безшумно. Есенният град,
със стъпките си да смутя не искам,
една звезда изгрява - ярка, близка,
фонтаните по цяла нощ не спят.
Забравени са песните отколе,
а спомням си, че някога ги пях,
но в кратък миг от времето измолен,
листата тихичко танцуват с тях.
И танцът им красивият кадрил е,
в потайната душа на нощно пиле,
аз с нежен стих сърцето си теша.
Защото дни се връщат отлетели,
безгрижните на младостта недели...
и есента е с пролетна душа.
© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used
