Есенция

Защо докато спя сънувам,

защо докато съм буден аз бленувам?

Може би затуй, че животът нищо не предлага,

може би затуй, че илюзията ми е само блага.

Да, тъй лесно е ти да го желаеш,

но толкоз трудно да го имаш

и може би за туй на сън мечтаеш,

че каквото искаш - ти го взимаш.

А в живота, като с реалността се сблъскаш

изчезват там илюзии, мечти, надежди

и оставаш гол на първия вираж

да просиш дрехи или одежди.

Но одежди никой ти не дава,

царят си ги пази,

а слугата, дет‘ след него лази -

той ти дава риза смачкана на топка

и ти казва: Бягай, брат, от тая клопка.

Ти обличаш ризата тогаз

и казваш:

Защо да бягам, като мога да сънувам аз.

Заспиваш!

А в съня си друг,

там ти си царят, на всичките напук,

 там след теб слугата лази

 и на теб се кланят хора на талази.

Най-могъщият си ти,

ще смее ли някой тебе да кори.

Никой, никой няма да посмее,

 но и никой теб не люби,

всички там те мразят.

Къде сега същността ти се изгуби,

какво като подир ти лазят?!

Събуждаш се!

Да, това съм аз,

със скъсаната риза, със сдупчен панталон,

гладен, беден, гол,

но всички тук ме уважават -

прасе, куче, крава, вол.

                                                  Кирил Кирилов

                                                                          09.06.2006 г.