Oct 12, 2021, 3:31 PM

Есенен дъжд

  Poetry
1.7K 2 14

Привлича есенната гравитация

в празнуваща невидима спирала

и капките по жиците накацали

копнежът връщат ми в искрящо бяло.

 

Вали  си  – неочаквано говорене

на думи позабравени, далечни

и пълни се сърцето чак догоре

с дъждовната и съкровена вечност.

 

Дъждът не позволява имитация,

животът се разлива – свеж, естествен,

блести, попил от новата си грация,

поръсен от дъжда, разнежен кестен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Френкева All rights reserved.

Comments

Comments

Пред портата две котета играят 🇧🇬

Чадърът ми мечтае си за полет,
отново ще повярвам в чудеса.
В листата скрити, враните се молят
парченце от дъга да донеса.
И вятър с грубоватата си ласка ...
1.2K 11 22

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...