Feb 22, 2014, 9:57 PM

Eсенен хербарий

  Poetry » Love
487 0 1


Ще ни застигне утрото... като светкавица,
и ще забравим, че издишвахме любов,
макар и в сънища,
че твоя дъх и моя бяха пътища,
отвеждащи към другите реалности,
където розите цъфтят,
но не със спомени... а със душата си.

Не исках да те имам... исках само
да разцъфна като песен в твойте устни
и да ме изпeeш... а после да отминеш,
както лятото съблича старостта си
и покрива с нея идващата есен.

Ще ме запомниш ли... ще спреш ли
и след изгрева пред тъмната ми стаичка?
За да почукаш... и да влезеш... във душата ми
аз винаги те чакам, с чаша вино
с отворената книга от несбъдване,
за да ме четеш
без угризения, и без усилие...

Аз няма да се сърдя на очите ти,
когато ме подминат, за да видят изгрева,
със него се обичаме - той пристига, аз си тръгвам,
а ти оставаш... в тази стая на очакване
и записваш две-три думички на листа ми,
за спомен и за да ме има пак след залеза...

Когато се завърна, теб те няма,
бил ли си там някога...?
Прозрачна съм и всички ме пропускат,
забързани към следващия изгрев...
Но ти дойде, веднъж, остàви себе си
в онази книга - тя е есенен хербарий
на мислите, в които сме записани.

И може би един ден ще запълня
албума си... и следващия гостенин
ще се запише във душата ми,
а не по листове
и ще изгрея... заедно с изгрева
в сърцето му.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...