Есенен пасторал
ЕСЕНЕН ПАСТОРАЛ
... върху сачака с вехтите асми
орляче гладни косери се спуска,
додето дядо огъня стъкми,
ще поседя с лула тютюн на пруста,
ще слушам кротко стария кълвач
как вихри пак червиви революции,
а баба върху гърбавия сач
ще опече две шепи зеленчуци,
щом листопадът белите брези
разсъблече до голо край шосето,
и от лозята мракът допълзи,
ще пийна винце – както е прието,
и в тоя октомврийски пасторал
аз ще забравя кой съм, откъде съм,
и – нито лук мирисал, нито ял,
ще вляза в ненадейната си есен,
след тръните, търкулнали валма,
запрашиха най-свидните ми хора...
Бях косерчето в старата асма,
което пръсна чепка грозде в двора.
© Валери Станков All rights reserved.
