Есен моя, рижа, златокоса!
Решетарка-циганка в торбата,
лятото нарамила - го носи
някъде надолу по селата.
Шумките се сипят по земята –
всяка е един изсъхнал ден.
Тишина. Какво е тишината?
Гласове на тия преди мен.
Исках да я питам: аз какво съм
в тоя свят и във живота тоз?
Една голяма точка по въпроса.
А пък ти си другият въпрос.
© Райчо Русев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
