13.09.2009 г., 11:29 ч.
Есенен въпрос
Есен моя, рижа, златокоса!
Решетарка-циганка в торбата,
лятото нарамила - го носи
някъде надолу по селата.
Шумките се сипят по земята –
всяка е един изсъхнал ден.
Тишина. Какво е тишината?
Гласове на тия преди мен.
Исках да я питам: аз какво съм
в тоя свят и във живота тоз?
Една голяма точка по въпроса.
А пък ти си другият въпрос.
© Райчо Русев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти! -
Другите вече са ме изпреварили и са казали почти всичко, което мисля за стиха ти!А, да! От мен едно голямо БРАВО!
-
Какво си? Създател си на стойностни стихове. И със този стих пак го доказа! Бъди жив и здрав!
-
Чудесен стих! Отново!
-
Може би за другата година ще си отговор в тишината! Поздрави!
-
Ех,тази есен златокоса....и в мен винаги задава много въпроси.Поздравления за стиха!
-
хубаво и тъжно...
-
И аз си приказвам с есента, Райсън...
Сърдечен поздрав! -
Тишина. Какво е тишината?
Гласове на тия преди мен.
...* -
Много свежо! Харесах!
-
При всеки прочит на твое произведение, Райсън, ти ми отговаряш на някои въпроси, които не са ми давали мира. Ето, направи го и днес с:
"Тишина. Какво е тишината?
Гласове на тия преди мен."
Благодаря ти! -
Добро... Поздрави!
-
Райсън!!?
-
Страхотно! Браво на съдържанието и на формата - чисто до съвършенство!
-
Не търси отговори!Въпросите ги задава живота.
Много ми хареса!(особено шумките в торбата!) -
Тишината
-
"Есен златокоса...."
"Тишина..."
Поздрав! -
Не си точка, а си удивителна!!!
(но това е друг въпрос)
-
Ти си многоточие...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
