Jan 30, 2018, 3:51 PM  

Есенна целувка

827 0 0

Не усетих как
слънцето
се заплете във клоните
и листата за миг позлати.
Залюля се във тях,
като в мрежа
и търкулна последната румена ябълка.
После 
сякаш от нещо се натъжи
и изведнъж 
листата окапаха.

И когато потърсих теб
за последен път със очи
и с надежда
в ръцете ми
есенни птици се свряха;
заприприплясваха
и разтърсиха нетърпеливи глави,
аз изтръпнах –
май и теб
ще прогони от мен
този есенен вятър.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Публикувано във:

© e-Lit.info Сайт за литература, 2018

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...