Есенна импресия- 3...

Топла  Есен в тая вечер

и Луна наполовина,

но Духът усеща вече

тропащата близо Зима...

Вятърът люлее клони,

рони есенните листи

и във вечерта ги гони

със капризи поривисти...

...А едно листо надвило

гравитацията земна,

вдига  се като хвърчило

то и с грация вълшебна...

В парка пейките са пълни-

двойки влюбени се гушат,

а в алеите му тъмни

ученици тайно пушат...

Витоша се очертава

във овала на небето,

в миг Луната засиява-

половина е, но свети...

Видим, въздуха намята

мараня върху Земята,

сам разтворил светлината

фантастична на Луната...

А във млечната прозрачност

се изострят сетивата-

осезаемо във здрача

чувстваш есенният вятър:

поривисто те разрошва

с хладни пръсти отривисти,

до Душата се докосва

и до тайните ти мисли...

А в Душата нещо става-

тя объркана не знае:

на какво да се надява,

за какво да си мечтае...

В тоя предсезон се губят

утвърдените представи-

трудно е: и да се влюбиш,

невъзможно- да оставиш!...

Есен!..Време за размисъл!...

Тъжно Време за въпроси:

„-Има ли Животът смисъл

щом във тоя Свят сме гости?...”

Е с е н!...С дим от пепелища

над ожънатите ниви,

но и с Вярата, че нищо

посадено не загива!...

... А онуй  листо, което

бе поело с  Оня  вятър -

не достигнало небето

се завърна на Земята...

Коста Качев