Есенна импресия- 3...
Есенна импресия- 3...
Топла Есен в тая вечер
и Луна наполовина,
но Духът усеща вече
тропащата близо Зима...
Вятърът люлее клони,
рони есенните листи
и във вечерта ги гони
със капризи поривисти...
...А едно листо надвило
гравитацията земна,
вдига се като хвърчило
то и с грация вълшебна...
В парка пейките са пълни-
двойки влюбени се гушат,
а в алеите му тъмни
ученици тайно пушат...
Витоша се очертава
във овала на небето,
в миг Луната засиява-
половина е, но свети...
Видим, въздуха намята
мараня върху Земята,
сам разтворил светлината
фантастична на Луната...
А във млечната прозрачност
се изострят сетивата-
осезаемо във здрача
чувстваш есенният вятър:
поривисто те разрошва
с хладни пръсти отривисти,
до Душата се докосва
и до тайните ти мисли...
А в Душата нещо става-
тя объркана не знае:
на какво да се надява,
за какво да си мечтае...
В тоя предсезон се губят
утвърдените представи-
трудно е: и да се влюбиш,
невъзможно- да оставиш!...
Есен!..Време за размисъл!...
Тъжно Време за въпроси:
„-Има ли Животът смисъл
щом във тоя Свят сме гости?...”
Е с е н!...С дим от пепелища
над ожънатите ниви,
но и с Вярата, че нищо
посадено не загива!...
... А онуй листо, което
бе поело с Оня вятър -
не достигнало небето
се завърна на Земята...
Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
