Есенна любов
Събуждам се, по клепките ми лепне
ласката на есенната ми любов,
прокапва във очите, тихо стене,
жадува светлина и богослов.
Във дланите събирам тишината й
и стискам в шепите въздишка,
ръцете ми - криле от залези,
не мога да издигна, да политнат.
Събудените пориви-миражи
ще трябва тихо да приспя.
И чувствата - дълбоки океани,
в далечни спомени да приютя.
Докосвам с дъх стаен, треперещ,
напевна, трепкаща зора,
която ме издига над мъглите,
над есенната тишина.
Не първата любов ме извисява,
а тази, есенната, силната във мен,
и огнена, във буря несломена,
тя нека, слънчева, блести над мен...
Събирам в шепи светлината й
и дишам, дишам в нежния й зов...
Най-ласкавата обич на земята
е тази късна, есенна любов!
ласката на есенната ми любов,
прокапва във очите, тихо стене,
жадува светлина и богослов.
Във дланите събирам тишината й
и стискам в шепите въздишка,
ръцете ми - криле от залези,
не мога да издигна, да политнат.
Събудените пориви-миражи
ще трябва тихо да приспя.
И чувствата - дълбоки океани,
в далечни спомени да приютя.
Докосвам с дъх стаен, треперещ,
напевна, трепкаща зора,
която ме издига над мъглите,
над есенната тишина.
Не първата любов ме извисява,
а тази, есенната, силната във мен,
и огнена, във буря несломена,
тя нека, слънчева, блести над мен...
Събирам в шепи светлината й
и дишам, дишам в нежния й зов...
Най-ласкавата обич на земята
е тази късна, есенна любов!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
