Есенна любов
В тази нощ под два чинара стари,
лятото целуна есента.
Дар и даде – спомен, дето пари,
късно слънце в менците наля.
Облак спря над два чемшира вятърни,
дъжд нашари жадната земя.
И разтворих своите обятия,
в мен да минеш с огнена следа.
Да ме търсиш по незнайни друмища,
да съзрявам в гроздови зърна.
И полека в есенните пътища
да извия лозова снага.
Ще се пукнат гроздовете, белите,
с люти джибри в спомен ще горчи.
И ще кипне виното във бъчвите,
дето го орисахме в сълзи.
Тежка нощ е, лятото е луднало,
ала ни остави любовта.
Тази, дето все възкръсва с виното,
в златните очи на есента.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
