В тази нощ под два чинара стари,
лятото целуна есента.
Дар и даде – спомен, дето пари,
късно слънце в менците наля.
Облак спря над два чемшира вятърни,
дъжд нашари жадната земя.
И разтворих своите обятия,
в мен да минеш с огнена следа.
Да ме търсиш по незнайни друмища,
да съзрявам в гроздови зърна.
И полека в есенните пътища
да извия лозова снага. ...