Oct 12, 2014, 12:26 AM

Есенна меланхолия

  Poetry » Love
893 1 12

 

Една... две... три... години отлетяха,

а есените още са си същите.

Под думите листата пожълтяха.

Заключихме сърцата си във къщите.

Намразихме си всичките вини,

и скрихме се във ъгъла. На тихо.

Повтаряхме си "По-добре сами!"...

На себе си четяхме тъжни стихове...

И даже не отронвахме сълза!

(Очите ни пресъхнаха отдавна).

Щом спуснеше завесата нощта

минутите се нижеха тъй бавно...

Една... две... три...

пак твоя аромат...

очи... ръце... обичаните устни...

По дяволите! Ти си моят свят!

Сърцето ми не иска да те пусне!

 

... Да бяхме в приказка - да бе по-лесно.

 Щастлив навярно щеше да е краят...

А ние с теб сме две листенца есенни...

Дали ще бъдем заедно?

........................................ Не зная.

 

Павлина Соколова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...