Oct 12, 2014, 12:26 AM

Есенна меланхолия

  Poetry » Love
887 1 12

 

Една... две... три... години отлетяха,

а есените още са си същите.

Под думите листата пожълтяха.

Заключихме сърцата си във къщите.

Намразихме си всичките вини,

и скрихме се във ъгъла. На тихо.

Повтаряхме си "По-добре сами!"...

На себе си четяхме тъжни стихове...

И даже не отронвахме сълза!

(Очите ни пресъхнаха отдавна).

Щом спуснеше завесата нощта

минутите се нижеха тъй бавно...

Една... две... три...

пак твоя аромат...

очи... ръце... обичаните устни...

По дяволите! Ти си моят свят!

Сърцето ми не иска да те пусне!

 

... Да бяхме в приказка - да бе по-лесно.

 Щастлив навярно щеше да е краят...

А ние с теб сме две листенца есенни...

Дали ще бъдем заедно?

........................................ Не зная.

 

Павлина Соколова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....