Есенна меланхолия
Една... две... три... години отлетяха,
а есените още са си същите.
Под думите листата пожълтяха.
Заключихме сърцата си във къщите.
Намразихме си всичките вини,
и скрихме се във ъгъла. На тихо.
Повтаряхме си "По-добре сами!"...
На себе си четяхме тъжни стихове...
И даже не отронвахме сълза!
(Очите ни пресъхнаха отдавна).
Щом спуснеше завесата нощта
минутите се нижеха тъй бавно...
Една... две... три...
пак твоя аромат...
очи... ръце... обичаните устни...
По дяволите! Ти си моят свят!
Сърцето ми не иска да те пусне!
... Да бяхме в приказка - да бе по-лесно.
Щастлив навярно щеше да е краят...
А ние с теб сме две листенца есенни...
Дали ще бъдем заедно?
........................................ Не зная.
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
