Есенна милувка
966
0
33
Есенна милувка
Последен лъч. По клоните се скита.
Реката се жълтее. От листа.
Една трева, изсъхнала, опита
милувка да открадне от деня.
И затрептя под взора му небесен,
окъпана от тая благодат,
забравила тревите, че наесен,
в сено уханно, тихо, сбрани спят.
И само в сън, по коренчета нови,
душата и, заслушана, расте,
познала лято, есенни огньове,
напролет пак ще се роди. Като дете.
© Таня Георгиева All rights reserved.
