Ще бъде ли отново тази есен
обилна на узрели плодове
и с ветрове, изплитащи десени
от несравнимо топли цветове?
Ще имам ли отново синевата,
огледана дълбоко в моя ден?
Ще ми ухаят ли ръцете на приятел,
положил в тях мига си уморен?
Ще дойде ли и есенна надежда
в желанията, в тихия рефрен?
Ще мога ли отново да посрещна
това, което Бог пося у мен?!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
