Капят тъжно навсякъде листата,
рисуват някакъв килим от самота.
Есента води след себе си тъгата,
която ражда се във страдаща душа.
Една тъжна есенна постеля,
която аз за теб приготвих.
Да, вместо топлата вечеря,
която нямо всяка вечер готвих.
Есенна постеля от прегръдки
и слънчеви лъчи залезли вече.
Отпивайки от тъгата с глътки,
страдам тайничко аз всяка вечер. ...