Есенна постеля
Капят тъжно навсякъде листата,
рисуват някакъв килим от самота.
Есента води след себе си тъгата,
която ражда се във страдаща душа.
Една тъжна есенна постеля,
която аз за теб приготвих.
Да, вместо топлата вечеря,
която нямо всяка вечер готвих.
Есенна постеля от прегръдки
и слънчеви лъчи залезли вече.
Отпивайки от тъгата с глътки,
страдам тайничко аз всяка вечер.
Постеля от листа при мен те чака
и много обич - истинска, гореща.
Но ти предпочете някъде във мрака
с друга обич да се срещнеш.
Нима не ти харесва моето огнище,
което единствено с любов ще те дари.
Или смяташ, че всичко е излишно
и напразно огънят при мен гори.
Не, не е напразно всичко, знай,
аз ще чакам тук върху листата.
Любовта е истинска и няма край,
защото ще те обичам както никой
на Земята.
Да, ще те обичам и жадувам,
дори есента да си отиде.
Нямо устните ти ще целувам,
за да може зимата да ги отмие
от целувките на друга
и очите тъжни ще изплаквам.
В есенна постеля от листа аз ще те очаквам!
© Иваничка Петкова All rights reserved.
