Есенна рапсодия
Вървя по моята ранна есен
с уморени крачки в дъжда.
Нима животът е така лесен?
Нима любовта хваща ръжда?
В косите с пожълтели листа,
в очите угаснал е пламъкът див,
надпреварвам се с младостта,
с дните животът става по-сив.
Юлски дъжд над мен се изля,
с лекота отми всички мечти.
Пръсти протяга към мен есента,
дъждът студен всичко разми.
Пристъпвам плахо с надежда,
да си върна с теб пролетта.
Там всичко лесно изглежда…
Дар красив е за нас любовта.
Тази есен все ме тегли напред.
Студеният дъжд и той е лъжа.
Щом сме двама и крача до теб,
всичко е лесно,
да продължа…
