Есенна разходка
С крачка бавна и превзета
се разхожда есента,
със корона многоцветна
от изсъхнали листа.
И по влажните павета,
със походката на лорд,
закъсняло бяло цвете,
сочи близкия стобор.
Там под бялата кутия,
свили са се на кълбо,
седем кученца изсмукват,
на мама топлото мляко.
Двете вече са готови
и унасят се във сън,
третото на сън говори,
че замръзнало на вън.
Но четвъртото е смело,
захапало е две зърна,
и със белите крачета,
сритва своята сестра.
Петото е малко топче
все до мама си лежи,
шестото, като поточе,
млякото го изцеди.
Седмото навън излезе
и нададе силен лай,
вече съм голям и ето,
на играта слагам край.
© Миночка Митева All rights reserved.
Аз винаги при всяко едно предизвикателство пожелавам успех на всички! Прочитам всяко едно произведение и давам оценка, но не мога на всички да дам глас. Много оттук не го правят и не е правилно. Всички сме тук както казваш аматьори и трябва да се учим един от друг. Никой не е повече от другите!