Oct 8, 2020, 8:00 AM

Есенна сватба

  Poetry » Civic
496 0 0



И ето, омъжва се, не в бяло,
а в най - пъстрата рокля красивата есен.
С жениха - Октомври, сякаш са цяло,
като куплет и рефрен от запявана песен.

Кумува им вятърът, довел отдалече,
за шаферка малката капка дъждовна.
Тя булката следва в сватбена вечер,
сред толкова гости, в зала вековна.

Затваря очи есента, и с усмивка,
зад гърба си, хвърля букет от листа.
Сред момите една е тази щастливка,
ще се омъжи скоро и пролетта.

Явор Перфанов©
07.10.2020 г.
Г. Оряховица

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...